Защо ме е страх от теб? Давам си на сметка че ти си женкар,обичаш да си играеш с чувствата,да получиш това което искаш и да избягаш.

Защо ме е страх да бъда с теб ? Ти ми даваш това което искам,ти си ми тръпка необяснима.

Защо не мога да те променя? Страх ме е от това в какво мога да те превърна и да изгубя това което ме привлича или съвсем да забравя кой си всъщност.

Защо си мисля нощем за теб? Знам че мога да те имам и проблема е в това че не те искам за веднъж.

Защо си това което си ? Това ме привлича силно ,а всъщност ме отблъска.

Защо си точно с нея ? Изневеряваш и,обичаш и просто тя е това което може би искаш ?

Задавам си милион въпроси имам отговор за тях,но нямам обяснение за чувствата си .Даваш ми разбъркани знаци ,колкото ме правиш твоя толкова и чужда .Дали наистина ти си това което искам или се заблуждавам,защото не мога да си взема от теб всичко което искам.Знам че ме боли от теб,боли и роня сълзи тихи като лятна вечер,но тъмни като буреносен облак.

Защо по дяволите се влюбвам в теб и във всяка черна точица в красивите ти кафеви очи.Защо не мога да се събудя и да кажа „Майната ти мога и без теб”.